Почти писател
Не съм професионален писател. Пиша книги за удоволствие и в различни моменти от живота си.
Първата си книга, „Да бъдеш милионер“, написах преди 14 години. Темата беше как да изкарам 1 милион и какво всъщност означава да си успял.
И да – имах 1 милион в джоба си… само че индонезийски рупии. Бях „уволнен“ от Телерик. След време станах freelancer, какъвто съм и до днес.
Втората ми книга е тази за костенурката Нурчо. Написах я преди около 4 години, но чак сега ѝ дойде времето да бъде издадена.
Много исках сам да я илюстрирам. Не успях. Но съпругата ми пое тази задача и с помощта на съвременните AI модели успя да я реализира.
А третата книга… не бих я нарекъл точно книга. Тя е по-скоро идея – за оцветяване.
Гледайки как моите деца рисуват и си измислят свои картини, разбрах нещо – не им трябват перфектните книги, а пространство за въображение.
Просто човек, който пише
Тези книги са писани постепенно, но са идейно свързани.
Те са част от различни моменти, мисли и търсения.
Не са съвършени, но са истински. И ако оставят нещо в детето – значи си е струвало.
Книгите са емоция и въображение
Вярвам, че историите правят света по-добър – особено за децата.